Цари Мали град става сцена на народното творчество

от Мария на 1 октомври 2013, 21:25 ч.

Цари Мали град

Късноантичната римска крепост Цари мали град, която бе възстановена и официално открита през юли, се превръща и в сцена за народно творчество. Само за три месеца след отварянето на туристическия обект, в него са планирани две културни събития.

Първото събитие бе на 6 септември, когато посетителите на Цари Мали град се насладиха на   уникалния шопски триглас. Точно в 18:00 часа на откритата сцена в комплекса започна своеобразно надпяване между едни от най-изявените в този стил български автентични състави. 

На 13-ти октомври Цари Мали град ще стане домакин на фолкорен спектакъл. Певчевски и танцови групи от селата Белчин и Неделино ще покажат уменията си на лятната сцена към комплекса. Концертът ще започне в 14:30, а входния билет за крепостта, който е на цена 4 лв за възрастни и 2 лв за деца и пенсионери, ще важи и за представлението. 

Цари Мали град се намира на хълма Св. Спас край самоковското село Белчин, на 53 км от София. Крепостта датира от IV в., като в рамките й е имало и християнски култов комплекс. В района се намират още исторически и културни забележителности като църквата от XIV в. Св. Петка, храмът Св. Петър и Павел. Село Белчин е известно и с минералните си извори. Местността е подходяща и за по-дълга почивка. Възможните места за отсядане можете да намерите в сайта www.trivago.bg.

Изграждането на крепостта е започнало по време на управлението на император Валент (364-378 г.). Мястото на крепостта е избрано преднамерено и е съобразено с възможността за наблюдение на котловината и защита на нейната западна част. Възникналото селище е съобразено с минералните извори в подножието, рудните залежи с магнетитов пясък в целия район и стратегическото кръстовище на два антични пътя. Крепостта се намира в близост до древния военен, търговски и съобщителен път от Рим през Аквилея, Рагуза, Скупи, Пауталия, Германея, Филипопол, Константинопол, както и до трудно достъпния, но най-пряк път към Македония.

Най-ранното използване на това място започва още във втората фаза на ранно желязната епоха ( VІІІ-VІ в пр.Хр). Открити са множество малки и по-големи ями, разпръснати из цялата площ на обекта. Те са единични или групирани по няколко, но всички са запълнени с въглени и фрагменти керамика. Фрагментите са от различни типове съдове, правени на ръка. Преобладават урноподобните и разлатите форми. По някои от тях има врязана декорация, езичести дръжки, по-рядко релефна лента с прищипване и излъскване. Ямите определено имат култов характер, типичен за тракийското население. Липсата на изявен културен пласт от тази епоха изключват поселищен живот, но не и разгръщането на ямно светилище.

Вторият период на спорадично посещаване на обекта се отнася към късно римската епоха (ІІІ–нач. на ІV в.). Свидетелство за това са монетните находки, както и някои фрагменти на луксозна сива и червенолакова керамика. Няма сигурни следи от обитаване. Най-вероятно в този период е функционирало езическо светилище, останки от което са открити в най-северната част на обекта.

Строежът на същинската крепост започва през III в. С изграждането на оградна стена от дървени колове и плет, обмазана с глина. Тя била опожарена в средата на IV век по времето на въстанието на узурпатора Прокопий (365 – 366 година). В края на 60-те години на IV в. управителите на късно римската провинция Средиземна Дакия предприемат укрепяване на хълма.  Изградена е каменна  крепостна стена, като дългите отсечки от крепостните стени са подсилени с няколко кули в най-уязвимите точки. Крепостната стена огражда цялата горна част на хълма с площ около  1 хектар. По времето на обширната възстановителна кампания на византийския император Юстиниан Велики (527-565 година) на крепости и градове, укрепителната система на крепостта е реконструирана, а по време на неговия наследник император Юстин II  (1565 – 1574 година) е изградена преградната северна крепостна стена с две мощни ъглови правоъгълни кули и крепостната порта. Животът в крепостта спира след 578 г., но в подножието на хълма местното население остава да живее. При направата на канализацията в с. Белчин на много места са открити останки от обитаване през византийския период и средновековието. 

Работно време на комплекса:

 

Понеделник - Четвъртък: 9:00-18:00
Петък - Неделя: 9:00-20:00

Рабoтно време на панорамното влакче

Сряда - Неделя: 9:00- 12:00 и 13:15-18:00 

Билетът за посещение на комплекса включва посещение на етнографския музей, крепостта и качване на панорамното влакче. Релсовото съоръжение работи от сряда до неделя, като в интервала между 12:00-13:15 ч. спира за ежедневна профилактика.  

От 1 октомври крепостта е със зимно работно време:

Понеделник- почивен ден. 

Вторник - четвъртък от 09:00 до 16:30 часа.

Петък- неделя от 09:00 до 17:30 часа.   

 

 

 

 

Коментари

 

Влез с потребителското си име, за да коментираш.