Населени места

районРодопски

 

Ивайловград

2
 

Разположен в най-югоизточната част на Родопите, Ивайловград запленява с богатата си история, красива и чиста природа. Единственият град в България, от който като се тръгне на север в права линия, се стига в Гърция.

В района на Ивайловград, близо до квартал Лъджа е открита вила Армира - най-богатият частен дворец, разкрит в днешните български земи, построен през втората половина на I в. от виден тракийски аристократ като център на голямо поземлено владение в долината на река Армира.

Следващите данни за историята на града са свързани с Лютица - най-голямата  сравнително запазена крепост в Родопите. Известна като “Мраморният град” и “Цитаделата на Калоян” . Крепостта е обявена за археологически паметник на културата. Първите сведения за нея са от IX-Х век - епархийски списъци от времето на император Лъв VI (886-912 г.) и патриарх Николай Мистик, в които се споменава митрополитското средище Лютица. Лютица е известна и от мемоарите на император Йоан VI Кантакузин (1347-1354 г.), чиято войска стига до крепостта през 1342-1343 г. Градът е бил разрушен при навлизането на османските турци на Балканите през 1362.

По време на османското присъствие тук и през епохата на българското възраждане сведенията за града са оскъдни. Османците прекръщават града на Ортаккьой, в буквален превод от турски Село от приятели или Общо село. Поради междуособиците в Османската империя и кърджалийското движение, в края на XVIII и XIX в. започва масово изселване на българското население към Мала Азия.

 Освободителната руско - турска война, Балканската и Междусъюзническата войни със своите решения, довеждат до нечувана концентрация на българското население от Родопската област, Беломорска Тракия и Мала Азия в пределите на новоосвободена България.

След Берлинския конгрес град Ортаккьой остава в пределите на турската държава. Населението му в този период е изцяло гръцко, но в околностите на града преобладават обаче турците и българите (християни и мюсюлмани). По време на Първата балканска война, за да сломят претенциите на местните българи и българската държава, турски и гръцки чети разоряват българските села в региона. В погромите вземат участие и ортакьойските гърци. След като става известно, че ивайловградският край ще остане под контрола на българите, гръцкото население бяга панически пред угрозата от българско отмъщение и градчето е обезлюдено.

След войните и предаването на Беломорска и Източна Тракия на Гърция и Турция много българи напускат родните си места и се отправят към България. Така обезлюдените Ивайловград и села от региона стават дом на български бежанци от Беломорска Тракия, Одринско, завърналите се в родината малоазиатци и отделни български семейства от Македония.

В момента жителите на Ивайловград са главно източноправославни християни.

 

Посетете край Ивайловград:

·         Вила Армира;

·         Крепост Лютица;

·         Язовир Ивайловград;

·         Балък дере (с. Славеево);

·         Крепост Бялград (На 3.5 км. източно от с. Гугутка общ. Ивайловград);

·         Атеренски мост;

·         Могилата край село Свирачи;

·         Манастирът "Св.Св. Константин и Елена";

·         Гробницата до Долно Луково;

·         Тракийски долмени (до с. Пелевун с. Железино);

·         Местността "Дупките" (с. Свирачи);

·         Защитена местност "Дупката" (Ивайловград)

·         Църквата „Свети Атанасий“ (с. Бяла поляна) - храмът е обявен за паметник на културата;

·         Местността "МЕАНДРИТЕ НА БЯЛА РЕКА"

·         Местността "Ликана"

 

Как да стигна до там?

Карта

Координати
41.527601, 26.125138
Адрес
Ивайловград
Сайт
Отвори в нов прозорец
 

2 Допълнения

 
 
 
 

Ивайловград - южната приказка на България!

 
 

Напиши допълнение

Влез с потребителското си име, за да допълниш информацията за обекта.

Коментари

 

Влез с потребителското си име, за да коментираш.