Средновековната крепост Цепина

1
 

Средновековната крепост Цепина е била една от най-известните и непристъпните в Родопите. Тя се намира близо до село Дорково, община Ракитово, на около 16 км от Велинград.

Тя влиза в пределите на българската държава около IX в. Проучвания на района показват, че преди това по тези места е имало тракийско селище, съществувало от ранната желязна епоха до римската и късноантична епоха. Открити са останки от трикорабна базилика от V-VI в., както и множество останки от жилища от втората половина на първото хилядолетие. През IX в. се присъединява към българската държава, но през XI в. е завладяна от Византия. По времето на цар Калоян (1197-1207) тя е освободена. Калоян назначава племенника си Алексий Слав за управител на Родопите, а той избира именно Цепина за свое седалище. След смъртта на царя през 1207 г. Алексий Слав се обявява за независим. В следващите векове крепостта процъфтява и се превръща в голям за времето си град с външни и вътрешни крепостни стени. Външните стени ограждат площ от 25 декара, те са запазени с височина до 3 метра и дебелина 1,80 м. Вътре в крепостта е имало замък на 1,5 декара площ. В Цепина са открити останките на три църкви, които са достъпни днес за туристите. От едната от тях произхождат два мраморни олтарни релефа на апостолите Петър и Павел, изложени в Ермитажа в Санкт Петербург. Едни от най-интересните находки са четири големи водохранилища, достигащи 10 метра дълбочина. Останките от крепостните стени, жилищата и църквите са консервирани и достъпни за туристите.

Легендите за Цепина разказват, че тя е погребала съпругата на деспот Алексий Слав – Маргарет-Изабел, дъщеря на латинския император Хенрих. След сватбата в Константинопол през 1206 г. девойката – тогава едва 13-годишна, заминала с чичо си и една придворна дама в Цепина. Щом видяла крепостта, обаче, промълвила на френски (за да не я разбере никой): - Боже мой, тук сигурно ще бъде моя гроб! Майката на Алексий Слав Тамара (сестра на цар Калоян), помислила, че момичето благославя крепостта и отвърнала: Амин, дай Боже! Не след дълго, Маргарет-Изабел се разболяла и по-малко от година след сватбата починала.

Друга легенда разказва как Цепина била превзета от турците през XIV в. – с предателство. Според преданието нападателите хванали малко дете и заплашили майка му, че ще го убият, ако не им каже как да преминат крепостните стени. Уплашената жена ги посъветвала да прекъснат водоснабдяването и да минат през тръбите.

Цепина е била непристъпна в продължение на векове. Тя се намира на връх с височина 1136 м, заобиколен от 3 страни с пропасти, и днес е достъпна само от юг. До нея се стига по асфалтов път от село Дорково, около 6 км, който свършва при хижа Цепина, в която има музей с находки от крепостта, но днес тя е затворена. От хижата тръгва черен път нагоре към самата крепост и след около  10 минути ходене се достигат крепостните стени. Този начин на достигане на крепостта обаче е достъпен само когато няма сняг. През зимата пътят е разчистен до друга хижа, малко по-надолу, от която може да се продължи пеша нагоре. През зимата малко хора минават от там и може да се окажете първите, които ще трябва да утъпчат дълбокия сняг (особено ако е навалял скоро). Пътят е малко стръмен, и при половин метър сняг може да се поизморите, но като цяло качването до горе е напълно постижимо и няма сериозни препятствия. От двете страни на пътя има красива гора, която от време на време отваря гледка и към околните хълмове. Единствените препятствия на които можете да налетите, са някакви животни – например коне. Около самата хижа Цепина има и кучета, но те са доста добронамерени към туристи и всякакви други посетители, каквито рядко виждат. Излишно е да разказваме колко по-красива става гледката с всеки изкачен метър нагоре. Приятна разходка!

Как да стигна до там?

Карта

Координати
42.085674, 24.124211
Адрес
с.Дорково
 

3 Допълнения

 

Археологическите проучвания на района установяват, че през ранната желязна епоха тук е имало тракийско селище, просъществувало и през римската и късноантичната епоха. Намерени са останки от трикорабна базилика от раннохристиянската епоха (5-6 век), която била преустроена в еднокорабна църква по времето на Първата българска държава. Открити са голям брой жилища от втората половина на първото хилядолетие сл. Хр. Те били четириъгълни постройки, изградени в долната си част от камъни, споени с кал, в суперструкция с кирпичи, покрити на дървени конструкции с големи керемиди – тегули и имбрици. Жилищата в голямата си част са едноделни, някои от тях свързани с коридори. Били построени едно до друго, без дворове, но с преходи между тях.

Системните проучвания на крепостта изясняват външния й облик в епохата на средните векове. Състояла се е от две части: укрепено градско ядро с вътрешен град (крепостта) и подградие или външен град (субурбиум).
Археологическите проучвания на района установяват, че през ранната желязна епоха тук е имало тракийско селище, просъществувало и през римската и късноантичната епоха. Намерени са останки от трикорабна базилика от раннохристиянската епоха (5-6 век), която била преустроена в еднокорабна църква по времето на Първата българска държава. Открити са голям брой жилища от втората половина на първото хилядолетие сл. Хр. Те били четириъгълни постройки, изградени в долната си част от камъни, споени с кал, в суперструкция с кирпичи, покрити на дървени конструкции с големи керемиди – тегули и имбрици. Жилищ..
Покажи всичко

 
 
 

Най - удобен изходен пункт за крепостта е с. Дорково, Ракитовско. От град Ракитово до селото са 7 км, а от последното до крепостта се стига по 6-километров асфалтов път. За пешеходни туристи най-подходящото е да слязат на ж.п. гара Цепина на теснолинейната ж.п. линия Септември - Добринище, откъдето крепостта отстои на около 3:30 ч.

 
 
 
 
 

Напиши допълнение

Влез с потребителското си име, за да допълниш информацията за обекта.

Коментари

 

Влез с потребителското си име, за да коментираш.