Разбоишки скален манастир

0
 

 

Разбоишкият манастир се намира недалеч от с. Разбоище, Годечка община. Манастирът "Въведение Богородично" е разположен от двете страни на р.Нишава в живописното и дефиле на 9 км. западно от гр.Годеч, 5 км. източно от с.Чепърлинци и на 60 км. от София. Няма сигурни сведения за неговата история.

   Той е забележителен с една от редките скални църкви в България, запазени до наши дни. Тя е разположена над левия бряг на реката върху висока площадка (ок. 50 м.) под скален навес.

   До нея се достига по стръмно стълбище в скалата. Нейният план, размери и обемно оформяне са продиктувани и съобразени с природната даденост - тя е еднокорабна, едноапсидна постройка с масивен полуцилиндричен свод. През 1950 към нея от запад са пристроени предверие и открита нартика с камбанария.

   Данни за монашески живот в манастира има от VI в. от н.е. Монаси отшелници са живеели в съседни пещери като са използвали тази пещерна ниша за молитвено място в продължение на векове. Постепенно някои от монасите са слезли в долината на около 250 м от това място и са построили селище на десния бряг на река Нишава. По времето на царуването на Асен II, след освобождаването ни от Византийско робство се възстановява Българската патриаршия и се взима решение да се изгради Софийското Малосредногорие, като този манастир е част от него. Тогава се разрешава на монасите да си построят манастир и те си харесали мястото до реката. Легендата гласи, че всеки ден след като те построят нещо то се разрушава вечерта и намират строителните материали на следващата сутрин при пещерната ниша, където са се молили от векове. На третата вечер игумена на манастира сънувал Богородица, която му казала: "Там където от векове ми се молите, там ще си построите църквата". Така монасите построяват малката църквичка, която съществува до 1950 г. Тогава към съществуващата част се изгражда притвор, камбанария и каменните стълби, чрез които сега се достига до манастира.

   Старото поселище на манастира се унищожава от Драгомански васал на султана, който по народност е черкезин, заради хората от съседно несъществуващо сега селище Куржиловци, които нападали керваните му (до 1957 г. Разбоишкият манастир се е водил като Курджиловски манастир заради селището). През 1570 г. васала събира турски башибозук и тръгва през с. Калотина, с. Беренде извор, с. Липинци, с. Чипърленци след което унищожава Чипърленския манастир. Село Курджиловци оказва яростна съпротива и след като е превзето бива изравнено със земята. В манастира е имало един монах, който унищожава дървената тогава стълба и се скрива в пещерата зад манастира. Башибозука след като не може да достигне до манастира продължава пътя си като унищожава Букровския манастир, Годечкия манастир, Шумския манастир, Маломаловския манастир, Василовския манастир след което се прибират през Сливница. Има данни, че Разбоишкия манастир е оплячкосван няколко пъти и след това е бил възстанвяван.

   По време на турското робство в манастира се е подвизавал капитан Матей Преображенски. Игумена на манастира тогава, отец Димитрий, пише: "В сравнителното неизвестното си хайдутуване тук невероятния капитан Матейчо отец води неравно сражение с многоброен противник през лято 1863-то. Да се знае кога нападнаха манастира тогава беше капитан Матейчо отец... Ох, запалих вощеничка на свети Тодор ради душеспасение... и Матей проводи Йовчо (роднина на Филип Тотю, заради който два пъти турците опожаряват манастира поради факта, че той след като някой българин се оплаче от турчин той отивал и възмездявал наранения) като му казва, че е убаво да ни проводиш и да се затвориш - 16 август 1863 г." Връщайки се от тайника Матей казва на игумена да вземе пищова на Йовчо и да му сложи камък. Тогава Йовчо пада убит от турците с още двама четници. На мястото след това се слага камък-паметник, който години по-късно е унищожен поради преминаването на влакова линия през мястото.

   Манастирът е бил покрит със стенописни изображения, както отвътре, така и отвън (поне на западната и северните стени, където все още могат да се видят добре запазени фрагменти). През 1861 при ремонт на църквата, стенописите във вътрешността са замазани с дебел слой мазилка и вар. От тях са запазени отделни, силно повредени фрагменти в олтарната част (Поклонение на жертвата), на северната и западната стени (вероятно св.Елена). Те са датирани от различни изследователи между ХІV и ХVІ в. Старият иконостас на храма от 19 век се пази в манастира, а новият е от 1950 година. Има няколко хипотези за създаването на църквата и манастира. Според едната от тях, над отшелнически скит-пещера (днес той е отчасти зазидан от циментовото стълбище) е построен параклис, който по-късно, през ХV- началото на ХVІ в. става главен акцент на нововъзникналия манастир.

 

Как да стигна до там?

Карта

Координати
43.015628, 22.946066
 

Няма допълнения

Все още няма допълнения към тази статия.

Напиши допълнение

Влез с потребителското си име, за да допълниш информацията за обекта.

Коментари

 

Влез с потребителското си име, за да коментираш.