ЗабележителностиИсторически

районРило-Пирински

 

Рилски Манастир

1
 

Рилският манастир "Свети Иван Рилски"  е закътан в дълбоките пазви на Рила планина на 1147м надморска височина. Той е построен отдясно на бързотечащата река Рилска точно там, където влива  стремглаво в нея притокът на Друшлявица. Пейзажът наоколо е изумителен. Стръмните спусъци на Мальовишкия дял и на Бричебор притискат от двете страни долината. Около манастира местността е изпълнена с борови гори и тучни поляни.

През X в. тук се оттегля Иван Рилски (876-946г.), разочарован от падението на тогавашното духовенство, и прекарва по-голямата част от своя живот по тия места. Рилският светец основава манастира, който първоначално е в местността Осеновица, на един час път нагоре по реката, там, където днес е неговият гроб при постницата “Св. Лука“. След като през XIV в. лавина разрушава манастира, той е преместен на днешното място, където феодалният владетел Хрельо (Стефан Драголов) построява в 1335 г. каменна кула, в параклиса на която са запазени ценни средновековни стенописи и надписи. През следващия XV в. манастирът е разрушен, но бързо възстановен от синовете на крупнишкия епископ Яков – Йоасаф, Давид и Теофан, които са се заселили в кюстендилското село Граница. След възстановяването на манастира, Йоасаф става първи негов игумен (около 1450-1463г.).  През 1469 г. братята пренасят мощите на св. Иван Рилски от Велико Търново в рилската обител.

Рилският манастир като ставропигиален манастир се ползва с голяма известност не само в българските земи, но и далеч зад тях. През 1778г. манастирът "Св. Иван Рилски" става жертва на стихиен пожар. Възобновен е през 1784г. от майстор Алекси, който през 1816-1819 проектира и строи източното, северното и западното крило. Манастирът е опожарен отново през 1833 г., но е много бързо възстановен. Средствата, събрани от целия български народ, дали възможност той да израсне още по-красив и внушителен. На мястото на старата Хрельова църквица е издигната сегашната църква, а останалите манастирски сгради, строени и архитектурно оформени от самобитните български майстори Уста Павел, Кръстьо Дебърлията, Алекси Рилец и др. Църквата е изографисана от най-бележитите майстори на Самоковската художествена школа. В това дело взели участие и най-добрите зографи на Разложката школа (от Банско). Прекрасни са и дърворезбите, изработени от майстори-резбари, принадлежащи на Самоковската, Разложката и Дебърската школа.

Днес Рилският манастир е превърнат в оригинален национален музей. Няма друг такъв музей в нашата страна. Целият манастирски ансамбъл прилича отвън на непристъпна средновековна крепост с малки прозорци и амбразури. Откъм двора картината е друга. Каква архитектурна красота лъха и от църквата, и от останалите детайли на манастирската сграда, декорирана с колонади, стълбища и балкони в български ренесансов стил. Големите плочи, с които е постлан дворът, постоянно шуртящите чучури на чешмите допълват картината и романтиката на този забележителен исторически и архитектурен паметник.

Рилският манастир има хилядогодишно съществуване. Той е свързан тясно с историята на нашия народ, с борбите му за духовно и политическо освобождение. В библиотеката му се пазят ценни архивни материали — старопечатни книги и автентични документи, а в музея му — интересни художествени предмети. В манастира са се учили и работили видни български книжовници — Владислав Граматик, Паисий Хилендарски, Йосиф Брадати, Христаки Павлович, Неофит Рилски и др. Тук са намирали убежище Васил Левски, Илю Войвода, Годе Делчев, Яне Сандански и други радетели за освобождението на българския народ от турско робство.

Ярко потвърждение за международното признание на историческата, културната и художествената стойност на Рилския манастир като документ за историческото развитие на човечеството е признаването му за световна културна ценност и вписването му през 1983г. в „Листата на световното културно наследство”, която наброява не повече от 200 обекта от всички краища на планетата. Манастирът, в който се съхраняват някои от най-старите и най-ценни творби на българския дух, е музей на българската история, култура и изкуство. От 1961 г. Рилският манастир е превърнат в Национален музей, а ЮНЕСКО обявява целия комплекс за паметник на културата със световно значение. Достъпът до неговите ценности е свободен за всички изследвачи на историческата истина.

През април 1991г. с постановление на Министерския съвет на Република България е възстановен монашеския статут на манастира и неговата автономия в рамките на Българската православна църква.

В близкото минало е имало от гара Кочериново до Рилския манастир дековилна жп. линия. Днес тя е демонтирана.

Асфалтовият път улеснява автомобилното движение дотам. А колко и разнообразни екскурзии от Рилския манастир могат да се направят по пътеките, които водят оттук към различните части на планината! Най-често по Рилска река нагоре се отива до Киролова (Партизанска) поляна, а оттам към Рибните езера или към Сухото езеро и Кобилино бранище по Друшлявица на север към Дамга, Калин и Седемте Рилски езера, а на юг през Рилска река към Бричебор.

Как да стигна до там?

Карта

Координати
42.133000, 23.340254
Телефон
070542208
Сайт
Отвори в нов прозорец
 

2 Допълнения

 

Рилският манастир "Свети Иван Рилски" е огнището на българщината. Той е най-големият духовен център в България, най-значимият културен център, впечатляващ със своята архитектура, стенописи и древна история. Намира се в планината Рила.
Смята се, че манастирът е основан от отшелника Иван Рилски през Х в., по време на царуването на Цар Петър (927 – 968). Св. Иван Рилски, чиито мощи са изложени за поклонение на вярващите в главната църква е живял в пещера на около половин час пеш от днешния комплекс. За самия манастир се знае, че е построен от учениците му, които дошли да се обучават при него.
Всички наши царе от Иван Асен II (1218-1241) до падането на България под османско иго по времето на Иван Шишман (1378) са правели големи дарения на манастира. За това свидетелства и Дарителския Акт от цар Иван Шишман. Официалната подкрепа помага на манастира по това време да се превърне в културен и духовен център. Светата обител достига своя апогей между ХІІ и ХІV в., а подемът ú е пречупен с идването на османските нашественици в края на ХІV в., което е последвано от нападения и разрушаване в средата на ХV в. Съживяването му започва в края на ХV в. с помощта на руската православна църква, която прави дарения на монасите под формата на книги, пари и църковни аксесоари. Националният Възродителен процес от ХVІІІ и ХІХ в. дава допълнителен тласък за възстановяването на манастира. По това време комплекса бива реконструиран и реновиран с помощта на богати българи от цялата страна. В днешния си вид манастирът датира от ХІХ в. Строежът на жилищните сгради, които имат формата на неправилен четвъртоъгълник, е започнал през 1816 г. В средата на вътрешния двор се издига най-старата сграда в комплекса – впечатляваща каменна кула, създадена от местния феодал Севастократор Хрелю през 1334-1335 г. Непосредствено до нея стои и малка църква, която е само няколко години по-млада (1343 г.). В по-нови времена към кулата е добавена и камбанария. Приблизително от същия период датира и главната манастирска черква „Рождество Богородично”. Храмът е 5-куполен, с три олтарни ниши и два странични параклиса. Едно от най-ценните неща вътре е иконостасът със своята невероятна дърворезба. Стенописите са завършени през 1846 г. и са дело на много майстори, но само известния Захари Зограф се е подписал под своите рисунки. В църквата има и голям брой стойностни икони, създадени между ХІV и ХІХ в. Обликът на съвременните манастирски сгради дава първия български архитектон Алекси Рилец. Той проектира архитектурния план и ръководи изграждането на източното, северното с прочутата Магерница и западното крило. За това свидетелствуват трите паметни плочи над Мелницата, над Самоковската и над Дупнишката порта. На тях редом с неговото титулувано име фигурират имената на игумените Йосиф и Теодосий. След опустошителния пожар през 1833 г. той е ръководил и възстановяването на изгорялата дървена част на манастира с помощта на около 3000 души майстори – строители, които са успели само за 10 месеца да го възстановят. С дървения кьошк с надпис, построен от майстор Кръстьо Дебърлията през април 1834 г. се отбелязва и приключването на възстановителните работи. Построяването на южното крило на манастира (1846 г. – 1847 г.) в стила на архитектон Алекси Рилец е ръководено от майстор Миленко.
Целият комплекс е изключително впечатляващ с размерите си. Четириетажната жилищна част се състои от около 300 монашески килии, 4 параклиса, игуменска стая, кухня, библиотека и стаи за дарители. Кухнята е интересна със своите огромни съдове. Екстериорът на комплекса е не по-малко впчатляващ със своите високи каменни стени и изрязаните в тях малки прозорци и напомня повече на военно укрепление отколкото на манастир. Към манастирския комплекс принадлежат много други метоси, параклиси и стопански сгради, пръснати из околността.
В манастира има богат исторически музей – в него се съхраняват реликви, ценни произведения на изкуството и художествените занаяти, които хронологически проследяват многовековното съществуване на светата обител. Манастирският музей съдържа уникално произведение на изкуството на име Кръста на Рафаил. Направен е от цяло парче дърво (81 х 43 см.) и е кръстен на своя съзадаел. Монахът е използвал фини длета, малки ножове и увеличителни лещи, за да извае в кръста 104 религиозни сцени и 650 малки фигурки. Работата трае не по-малко от 12 години и е завършена през 1802 г. 26
Подобно на други манастири оцелели през османското владичество, така и Рилският е действал като център на духовния и културен живот на българския народ във вековете на чуждо поробителство. По това време монасите създават нови творби и правят копия на известни автори, главно от Търновската и Атонските школи.
Рилският манастир е обявен за национален исторически паметник през 1976 г., а през 1983 г. е вписан в книгата на ЮНЕСКО за световно наследство.

Рилският манастир "Свети Иван Рилски" е огнището на българщината. Той е най-големият духовен център в България, най-значимият културен център, впечатляващ със своята архитектура, стенописи и древна история. Намира се в планината Рила.
Смята се, че манастирът е основан от отшелника Иван Рилски през Х в., по време на царуването на Цар Петър (927 – 968). Св. Иван Рилски, чиито мощи са изложени за поклонение на вярващите в главната църква е живял в пещера на около половин час пеш от днешния комплекс. За самия манастир се знае, че е построен от учениците му, които дошли да се обучават при него.
В..

Покажи всичко

 
 

Shv

 

:)

 
 

Напиши допълнение

Влез с потребителското си име, за да допълниш информацията за обекта.

Коментари

katt

16 ноември, 2011

 

super

 
 

Влез с потребителското си име, за да коментираш.