София - манастир "Свети Йоан Пусти"

 

от b.krustev на 10 април 2011, 0:37 ч.

1
 

София - манастир "Свети Йоан Пусти", до Враца (, )

Скоро да сте били на подобно място ? за коeто най-вероятно никога нищо не сте и чували – манастир, кацнал на малка полянка върху обширна скала?  Ако след обичайната асфалтово-бетонна среда го зърнете за миг, то много е вероятно да останете запленени от това уникално кътче на Врачанския Балкан.

 

Къде се намира:  Манастир Свети Йоан Богослов” или "Свети Йоан Пусти", известен и като Бистрецки манастир се намира близо до кв. Бистрец на Враца, всред скалите на Врачанския Балкан. Струва си да го посетите, още повече,  че въпреки близостта си до пътя е почти неизвестен. Противно на някои описания, името му идва от синонима на думата отшелник – пустиножител, какъвто е бил и Иван Рилски.

Как се стига:  По пътя за Монтана - на около 7-8км от Враца, има табела сочеща наляво – там се отклонявате от основния път. Следва тесен път минаващ покрай кована порта - на резиденцията на врачанския владика, Вие обаче продължавате по пътя, който малко по-нататък става доста стръмен … и така до паркинга в непосредствена близост с манастира. Внимавайте по този път при дъждовно време, а паркинга до манастира по време на празници може и да е понапълнен.

Какво всъщност има тамВъв фотоалбума към този маршрут са публикувани снимки на манастир, за който най-вероятно не сте и чували… Това е един от най-малките и неизвестни манастири в България, с интересна история - низ от превратности:  светилище върху светилище - тракийско, римско … и така няколко хиляди години, също и … няколко култури.           
Самият манастир е скален и естествено защитен, като по естествен път достъпа до него бил сериозно ограничен. От двете страни му страни имало крепостни компоненти, които му осигурявали допълнителна защита. Представлява голяма ниша с естествената форма на раковина (и с впечатляваща акустика), в единия ъгъл има естествени амвон и олтар и ... скални икони, едната от които доста голяма. Но, надупчени от куршуми и в значителна степен повредени – наследство от “турското присъствие” по земите ни, а и не само - поверие имало, че очите и ръцете на светците по иконите са лечебни – сами се сещате за състоянието им… Стенописи със сцени от житието на Свети Димитър има и високо на западната стена на скалната ниша.
Днес - реставрирани са руините и скалните икони. Тук има извор със светена вода, за която, разбира се, се твърди, че е лечебна, а от него изтича поточе, минаващо през поляната и образуващо живописен водопад (през сух период поточето едва се вижда между камъните) след нея. По средата на поляната има красива каменна чешма, а на няколко метра от нея, непосредствено над водопада е единствената оцеляла сграда от манастира - църквата му, която е еднокорабна, едноабсидна, с купол. Високо над манастира е скрита плитка изографисана пещера, наречена "Постницата", която според преданието известно време обитавал самият Св. Иван Рилски - тя е труднодостъпна – дори и с  поставените дървени стълби и парапети. За съжаление стенописите (посветени на Иван Рилски) в голяма степен са унищожени от иманяри и “творци” на графити.  Манастирът отново функционира,
той и църквата са възстановени по проект на архитект Валери Маринов. Изградена е нова магерница, както и спални помещения за монаси, направена е пречиствателна станция и водопровод, добавени са беседки, водата е бистра и вкусна както винаги. "Иван Пусти" пак живее - хубав, бял и спретнат ...

 

Ето и кратка част от историята му:

Манастирът, от векове наричан от местните „Св. Иван Пусти” е на около 2500 – 3000 години - за това свидетелства намереното в него тракийско оброчище. До наши дни е оцеляла ниша, подобна на женска утроба - символ на тракийската богиня на плодородието Бендида. Труднодостъпна е и най-вероятно поради това се твърди, че една от постниците, разположени по-късно в нея, е била обитавана от самият Иван Рилски.  Сравнително достоверната информация за манастира датира от 1540 година, но са намерени различни артефакти, според датировката на които светата обител е била духовно средище още през 12-13 век.  Около 16-17в. в него процъфтяло занаятчийството и дори действала златарска работилница. В началото на 18в. неизвестен монах от братството се сдобил с пособия за гравиране, а през 1822г. основали първата по българските земи медно-щампарска работилница. Тя заработила с успех, а по-късно монасите разнасяли гравюри по различни руски манастири. През Възраждането в манастира е имало килийно учелище. Има и сведения, че е имало занаятчийска работилница на прочутата Чипровска школа за църковна утвар и накити. Последното обновление на манастира станало през 1867г. - от йеромонах Йосиф. Доста предания и легенди разказват за златото на цар Иван Шишман, скрито нейде из Врачанския Балкан - поради което на два пъти е опожаряван от турците … последният монах бил убит, а всичко притежавано от манастира - разграбено  и опустошено. Манастирът е останал пуст още в края на 19 век, но е бил възобновен през 1928 и действащ до 1980г., междувременно бил прекопаван и от иманярите …

Пътя: София - Враца, по магистрала Хемус е 112 км., после още 10-тина. София – Враца през Искърския пролом, пътя не е много добър, има участъци с доста дупки и кръпки, но е живописен...

Съвет – Носете удобни туристически обувки, евентуално щеки за ходене, някоя и друга резервна дреха. Ако решите да се поразходите из планината наоколо, то внимавайте за змии – срещат се и отровните им представители, макар и рядко. Добра идея е да си направите „Планинска застраховка“ - цените са от 4 лв - за 3 дни.

 

Информацията е с актуалност - пролет 2010г.

Разстоянията в км. са в зависимост от точката на тръгване в София.

Прикачени албуми

Манастир "Свети Йоан Пусти"

 

Коментари

Андрей Андреев

12 април, 2011

 

Много хубав маршрут. Радвам се, че ги споделяте и на 3те които сте качили не съм бил. Много добре са описани и ще ги посетя непременно!!!! Благодаря и чакаме с нетърпение нови!

 
katt

13 април, 2011

 

страхотен маршрут смятам да го посетя обезателно :))) ... защото прекалено отдавна не съм била на такова място :)))

 
b.krustev

15 април, 2011

 

Благодаря !
По различни стечения на обстоятелствата съм водил туристи из различни части на България и за щастие (или нещастие) имам някаква сравнително реална представа за нещата... Това ме подтикна да направя опит за мъничко по-детайлизирана информация - за атрактивни (според мен разбира се) и в същото време не особено познати местенца. Надявам се да съм бил полезен поне малко.

 
Андрей Андреев

15 април, 2011

 

на мен лично много ми харесват, а и определено ще ги посетя! Давайте още... "гладен" съм за информация!

 
b.krustev

15 април, 2011

 

OK , става :-))

 
Galya Georgieva

26 април, 2011

 

В допълнение - един от най-уникалните елементи на комплекса е свързан със стенописите в скалната ниша. На една от иконите Св. Диминър е изобразен седнал на трон, нещо, което е уникално за православието (така се изографисват само Исус и Богородица) и е в разрез с канона.

 
gala746

26 април, 2011

 

имам вопрос: ще вода до монастира группа 57човека със рейс - какво ще кажите за пътя - ще може ли да мине голям автобус?

 
Galya Georgieva

26 април, 2011

 

До самият манастир едва ли ще можете да се качите с него, тъй като пътят е тесен (става за лек автомобил). Така също е и стръмно, но още като отбиете от Е79 и тръгнете към манастира, в равната част има нещо като обособен малък паркинг и кабинка. Не се плаща. Там можете да го оставите. Иначе до горе се стига с лек автомобил, както писах, но с по-голяма мощност. Ще е чудесно да отидете такава голяма група. Свещенникът там е много приятен човек и разказва много увлекателно :)))

 
b.krustev

26 април, 2011

 

Преди всичко зависи от автобуса и най-вече от времето на посещение и разбира се от шофьора на автобуса... не е невъзможно, но се изисква умение и мъничко късмет, ако е през уикенда - по-добре, както каза и Галя Георгиева - да го оставите на паркингчето и натам пеша.

 
Galya Georgieva

26 април, 2011

 

Така е, но все пак пътят е много стръмен и тесен, с доста завои. Все пак поне до средата можете да се качите с него и да го оставите там. На един завои се стига до нещо като пресечка с коларски горски път. Поне ще си спестите катеренето. Пропуснах да напиша пред, че в самия манастри също както в Боянската църква и в Земенския манастир има остатъци от много стари стенописи, за който се интересува. Както и много впечатляваща икона на Цар Борис Михаил.

 
 

Влез с потребителското си име, за да коментираш.