Съвсем наблизо и почти непознато! - Врачешки манастир.

 

от b.krustev на 20 май 2011, 2:54 ч.

2
 

София - село Врачеш , Ботевград (, )

Ботевградския край далеч не би могъл да бъде наречен популярна туристическа дестинация... Но ако се решите да го посетите – дори само от чисто любопитство - няма да ви отнеме и час, за да стигнете. Тук обаче има изненада – и градът и регионът могат да бъдат определени като интересени и красиви. Просто поемате по автомагистрала Хемус и това е - няма къде и как да се изгубите... Само на 30-40мин. с кола от София ... а и проблеми с паркирането няма.

Къде се намира:  Село Врачеш се намира на 4км. от Ботевград и до него се стига лесно. Известно е с майсторите си бъчвари и строители (в миналото), но „върха на сладоледа“ е Врачешкия манастир  “Св. Четиридесет Мъченици” – намиращ се на около 4км. от селото. 
     
Как се стига:  Поемате за Ботевград по автомагистрала “Хемус”. Пътя е бърз и обикновено е спокоен, на няколко километра след третия тунел се отбивате от магистралата надясно и следвайки пътните знаци продължавате в посока Враца. След няколко километра – при стеснението на пътя – на разклона завивате на ляво за с.Врачеш. Оттук до самото село са около 5км. За да стигнете до манастира, обаче трябва да минете през цялото село. Пътят не е особено добър (поради многото камиони, които пренасят ...законно изсечени дървета :-) ), табелките също ги няма - най-добре е да попитате местните жители. В общи линии идеята е, че трябва да се движите все направо по най-голямата улица в селото, към планината  ... и така докато се озовете пред оградата на манастира. Тук веднага разбирате, че си е струвала всяка дупка или бабуна по пътя:  Райско кътче и изключителна красота, всичко е подредено и чисто. Ред! Посрещат те усмихнати монахини - мили и дружелюбни, удоволствие е да общуваш с тях, просто забравяш суетата на живота – макар и за малко...       

Какво всъщност има там:  Врачешкия манастир е един от най-красивите манастири в Западна Стара планина. Самият манастирски комплекс се състои от жилищни и стопански сгради, а вътре се съблюдава строг ред. Голямата част от манастирските сгради са реставрирани и са в отлично състояние, а останалите - довършва се реставрацията. В жилищната част на манастира има и параклис на Св. Климент Охридски. Манастирът е изключително красив, но това, което особено силно впечатлява е прекрасната градина – изключително дело на монахините, а също и изобилието от цвятя и растителност в целия комплекс. Манастирът има ден в който е затворен за посещения - това е петък (или поне така беше), вземете това впредвид, ако планирате да го посетите! Също така има и  определени часове, през които може да бъде посещаван -  все пак е манастир... Тези часове са обявени на манастирските порти, но за съжаление в момента не мога да ги цитирам. При първа възможност ще ги уточня и публикувам тук!  
       
Ето накратко историята на манастира:       
Възниква по време на Второто българско царство - след победата на цар Иван Асен II над епирския деспот Теодор Комнин - при Клокотница на 9 март 1230г. След самата победа – случила се в деня, в който се празнуват св. Четиридесет мъченици, цар Иван Асен II решава да построи няколко църкви и манастири в чест на светиите – един от тях е Врачешкия манастир. В началото той е основан като мъжко братство, където монасите усърдно преписвали богослужебни книги. При турското нашествие в края на XIV век е частично опожарен, а през XVIII век, турците го сриват напълно. Манастира потъва в забрава до 1890г., когато според легендата - Богородица се явява на местния младеж Атанас Якимовски, докато той кротко си пасял стадото под една круша. Богородица му показала мястото на опожарените сгради и недалечното лековито аязмо и му заръчала да възстанови обителта. След като Атанас Якимовски споделил видението си на селския свещенник - отец Петър Цанов, той събрал съселяните си и направили разкопки. По време на разкопките били открити основите на манастирския храм, кости на убити монаси, части от дървен полилей, кадилница и неповредена икона на Богородица - в момента намираща се в манастира и наричана “Врачешката Богородица”. Малко по-късно -  през 1891г. върху намерените основи вече е построена скромна църквичка - от най-известния майстор в Ботевградско по онова време – уста Вуно Марков. Манастирът постепенно се възражда - като мъжка обител, а от 1937г. се превръща в девически, какъвто е и до днес.    
На около 20-25 минути крачене - по тясна горска пътечка - можете да стигнете до аязмо (извор), което се смята за лековито (не е много високо в планината, но е стръмно), а на около километър западно от манастира се намират останките от крепост - Градище.   
    
Важно уточнение: У нас в България, някак си се е наложило схващането, че всеки един манастир е или туристическа, или историческа дестинация – място, където човек може да иде, да се разходи, да погледа и да прави каквото си иска ... Истината, обаче е малко по-друга:  това е място за уединение, поклонение и молитва, а в случая – и дома в който живеят монахините. Животът в манастира се подчинява на строг устав, понякога с хилядолетна давност. Не очаквайте всичко да става единствено по Вашата воля или желание!       

Пътя: София - Ботевград, по магистрала Хемус - 60 км., после още 10-тина. 
    
Съвет – Носете удобни туристически обувки, някоя и друга резервна дреха. Ако решите да се поразходите из планината наоколо, то внимавайте за змии – срещат се и отровните им представители. Добра идея е да си направите „Планинска застраховка“ - цените са минимални.

Информацията е с актуалност - пролет 2010г. 

Разстоянията в км. са в зависимост от точката на тръгване в София.

P.S. Ако Ви остане малко време и желание - не пропускайте да посетите и самият Ботевград. Спокойно може да спрете пред хотел Ботевград или зад общината, хващате фотоапарата и ... след минутка сте на главната улица. Веднага се вижда Часовниковата кула - висока, искрящо бяла на слънцето, с купол в бароков стил. Пред нея са фонтаните - красиви, шумящи, хвърлящи водни пръски, а наоколо - пейки, общината, усмихнати хора ... и при това доста отзивчиви. Трябва да се види - Часовниковата кула е в 100-те национални туристически обекта и има защо - вече век и половина съществува, а е изключително запазена, добре поддържана, както и районът около нея - което лично мен ме изненада много приятно, не се виждат и графити по стените на кулата... няма и входна такса... Ако имате възможност, не е зле да посетите и общината - просто се разходете по етажите и ще видите портретите на много бележити българи - от Ботевград или свързани с историята му, а за някои от тях дори и не подозирате, че са от тук. Наистина интересно.

 

Прикачени албуми

Врачешки манастир

 

Коментари

Андрей Андреев

20 май, 2011

 

"У нас в България, някак си се е наложило схващането, че всеки един манастир е или туристическа, или историческа дестинация – място, където човек може да иде, да се разходи, да погледа и да прави каквото си иска ... Истината, обаче е малко по-друга: това е място за уединение, поклонение и молитва, а в случая – и дома в който живеят монахините. Животът в манастира се подчинява на строг устав, понякога с хилядолетна давност. Не очаквайте всичко да става единствено по Вашата воля или желание! " Ей това най-много ми хареса!

 
 

Влез с потребителското си име, за да коментираш.