Орлово око - уикенд в планината на Орфей

 

от b.krustev на 30 май 2011, 0:16 ч.

2
 

София - Ягодина (, )

Величието и красотата на Родопите не се описват с думи – това са неща, които просто трябва да се видят.
„ Невероятно, върхът! “ - така се изразяват туристите за единствената у нас наблюдателна площадка - Орлово око - монтирана на ръба на скалите и предоставяща невероятен изглед - като от птичи поглед.

Къде се намира: Крайните точки – цел на този маршрут се намират в Западните Родопи - по-голямата и по-висока част на планината, със средна надморска височина около 1100м. и характеризираща се с високи билни заравнености, дълбоки речни долини и обширни котловини.

Как се стига: Поемате по автомагистрала “Тракия” - посока Пловдив. Пътя е бърз, но около с.Калугерово e доста некачествен, на около 21-22км след отклонението за гр.Пазарджик, трябва да се отклоните - за с.Цалапица и гр.Стамболийски, продължавате за гр.Кричим и оттам за гр.Девин – това е, тук вече следвате само основния път – няма къде да се объркате. На разклона при Девин има ясно обозначение и знаци – трябва да следвате пътя за Доспат. Разбира се има и от кафявите табелки – указващи забележителностите. Стигате до разклона на Тешел и поемате по Ваш избор  – първо към Триград или пък, първо към Ягодина...  
        
Какво всъщност има там: Тъй като маршрута е за цял уикенд и се състои от няколко различни места, то те са описани накратко - според местоположението им :

- Орлово око:
„ Невероятно, върхът! “ - така се изразяват туристите за единствената у нас наблюдателна площадка монтирана на ръба на скалите и предоставяща невероятен изглед - като от птичи поглед. Орлово око е уникална наблюдателна площадка намираща се на 1563м. надморска височина - до връх Св.Илия, край с.Ягодина(1100м). Стоманеното съоръжение е надвесено на цели 670 метра над живописното Буйновско ждрело и криволичещия успоредно на реката път. Проектирано е да издържа 3 тона тежест, но от гледна точка на безопасността се препоръчва: не повече от 5 души едновременно! Изживяването е неповторимо! От площадката се открива секващ дъха изглед. Оттук се виждат две-трети от Буйновското ждрело, с.Борино, с.Чала, с.Ягодина, на юг - планините в Гърция, на запад - Пирин и мъничка част от Рила. Няма друго място с такава панорамна гледка, поради това на площадката е дадено името “Орлово око”. Силно препоръчително за туристите е да не се качват до върха в лошо време, защото падат много гръмотевици - предупреждение от местните. Неслучайно и върхът носи името на самият повелител на гръмотевиците - Свети Илия. Не е рядкост да се  види скален орел, а и дивите кози ще са чест гост на вашия телеобектив. Самото село Ягодина се намира в долината между два високи върха – вр. Дурдага разделящ Ягодина от Триград  и вр. Свети Илия - разположен от северната страна на селото и спиращ студения вятър, създавайки уникален климат.

Предстои вписване на площадката Орлово око в списъка на 100-те национални туристически обекта.

До нея се стига по черен път, по който могат да се преминат само джипове и велосипеди (пътя тръгва от края на селото, в посока Триград, после извива към билото); стига се и пеша – по добре маркирана пътека започваща в близост до училището на с. Ягодина. координати: 41 38 37N, 24 20 14E

- Ягодинска пещера и с.Ягодина:
Величието и красотата на Родопите не се описват с думи – това са неща, които трябва да се видят. Най-красивата част тук е Буйновското ждрело – фантастично място образувано от Буйновска река. Забележителен обект е и бисерът на пещерния туризъм в региона – Ягодинската пещера, а до нея – пещерно жилище от късния енеолит – което е било местен керамичен център и считано за единственото по рода си в Европа - запазено в естествен вид.             
Ягодинската пещера се намира само на 3 км от с.Ягодина и е разположена на десния бряг на река Буйновска, в най-дългото и живописно ждрело на България – Буйновското, с дължина 7 км. Пещерата  има обща дължина 8501 м. и е част от 100-те национални туристически обекта, трета по дължина в България. Освен това е и една от най-красивите и интересни пещери, които могат да бъдат посетени  в тази част на страната. Състои се от 5 етажа, а част от нея (1100м.) е електрифицирана и пригодена за туристически посещения. Тук могат да се видят чудни сталактити, сталагмити и сталактони, а също така драперит, синтрови езера, хелектити и още много други образувания. В пещерата не е опасно, няма неравности или пък опасност от падане, а и не е проблем да се посещава с деца, екскурзоводите имат чувство за хумор, но снимките са забранени :-( , а обиколката на пещерата трае около час. Това е едната от двете пещери в региона, които задължително трябва да посетите - тя не е страховита като Дяволското гърло, нито повдигаща адреналина - като Харамийската пещера, но пък е дълга и с уникални пещерни образувания.

До пещерата се стига сравнително лесно пътува се по пътя Девин –> Доспат. При стената на язовир Тешел трябва да завиете в ляво. Пътят е много живописен и не особено добър, от Тешел до пещерата е еднолентов, има и забрана за движение на автобуси. Пещерата работи непрекъснато през цялата година, в нея се влиза на всеки кръгъл час с екскурзовод. Първото влизане е в 09:00, а последното - в 16:15. Пред самата пещера има паркинг, както и приятен ресторант, където може да си отдъхнете и похапнете нещо вкусно.
И нещо интересно: В пещерата е традиция да се правят сватби. Най-много двойки пристигат от София, след ритуала процесията им минава през залата, продължава по целия туристически преход през пещерата, а накрая всички са на хорото пред входа й - под звуците на родопска каба гайда.  В близко време предстои да бъдат озвучени и 500м. подземия, където основно ще звучи класическа музика, а това ще е първата озвучена пещера в България.

- с. Ягодина:
Красотата сама ви води до китното селце Ягодина - недалеч от българо-гръцката граница и на по-малко от 30км от гр. Девин. Селото е създадено още през V век пр. н. е в местността Баракли. Днес – това са китни бели къщички с тучни ливади - богати на билки, сърдечни и гостоприемни хора - съхранили родопския диалект и традиции. В центъра на селото има изненада - шадраван във вид на ягода, символ на селото. В Ягодина има един хотел, около 150 квартири - вили и къщи за гости. Приятната и спокойна обстановка предразполагат към пълноценна и здравословна почивка.         

- Триградското ждрело, с. Триград и Дяволското гърло:
Едно от най-красивите места  на България, такава зашеметяваща  красота не се среща всеки ден ... просто оставаш изумен! Обхождайки го, за миг ще забравите грижите на всекидневието и ще се заредите с положителна енергия за седмици напред. Тук човек осъзнава колко е велика природата, а пътя по който върви го отвежда до друго незабравимо място – наричат го „входа към подземното царство“ – това е пещерата Дяволското Гърло. Триградското ждрело и пещерата се намират на 27 км. от град Девин и на около 40 км от гр.Смолян.. Пътят до тях е еднолентов с насрещно движение, тесен и криволичещ, но потресаващо живописен. Друг път няма, за да стигнете до Триград, трябва минете през това ждрело ... но си заслужава, а в края на тунела прокопан в скалата - светлина: това е самото Триградско Ждрело! Трудно е да се опише това,  което природата е създала тук. Откриващата се гледка е уникална: нагоре - над 300м. отвесни скали от двете страни на пътя, върху тях борове – оставящи малка ивица небе над теб, а долу - скали, между които реката неочаквано се появява с грохот и отново изчезва. Чувството е сякаш планината те поглъща, толкова си малък, а погледът не обхваща цялата красота. Препоръчвам също, да се качите и насладите на гледката от скалите надолу, а ако обичате по-силните тръпки - посетете и Харамийската пещера - такава красота и величие рядко се срещат, трябва да се види и почувства на място!

- с. Триград:
Намира се на около 1,5км. след Триградското ждрело, 1240м. надморска височина и недалеч от Българо-гръцката граница. Къщите са накацали по скалистите възвишения, заобиколени от внушителни скални масиви. През селото минава р.Триградска, която заедно с р.Буйновска дава началото на р.Въча. В селото има няколко хотелчета и доста къщи за гости. Условията и обслужването са добри, а местните хора са много радушни и гостоприемни.       
В околностите на с.Триград има многобройни археологически находки - пещерни жилища и тракийски некрополи, свидетелстващи за древния му произход. Едно от предположенията е, че води началото си от три по-малки селища, откъдето иде и името му – Триград. До него се намират два от 100-те национални туристически обекта - пещeрата Дяволското гърло и Триградското ждрело. Село Триград е отправна точка и на някои атрактивни туристически маршрути.

- Дяволското гърло:
Един от феномените на Триградското ждрело е пропастната пещера Дяволското гърло - намираща се в най-импозантната му част. Отвън има една метална врата в скалата - с нищо не подсказваща, че пещерата е от най-уникалните в България. Легендата за Орфей, който оттук проникнал в подземното царство намира своето основание веднага, след като влезем навътре. Скален коридор води посетителите до голяма галерия, където грохотът на най-големия подземен водопад на Балканите, се смесва с водната мъгла извираща от бездната. Очертанията се размиват от водната мъгла, звука от стъпките отеква глухо по влажната скала. Галерията е внушителна – с височината на 20-етажна сграда. Не по-малко импозантен е и пътя към горната земя – 100 стъпала водещи нагоре ... към белия свят. Тук на изхода на Дяволското гърло, реката сякаш скача в дълбоката пропаст, разбива се на дребни капчици, а водният прах, като пушек излиза от съседния скален процеп. Усилията ви по изкачването са възнаградени от страхотна гледка - като че ли тук тя е най-грабваща. Казват, че Дяволското гърло носи името си заради това, че каквото погълне пещерата, изчезва ... Преди години са правени опити с дървени трупи – повлечени от подземната река, те наистина изчезнали и изследователите повече не ги видели. Водите на реката се появяват отново след 530м. - като буен карстов извор. Легендата разказва, че от пещерата Орфей е проникнал в подземното царство на Хадес - за да спаси своята любима Евридика. Когато засвирел - вятърът стихвал между клоните на дърветата, заслушан в неговата музика, птиците спирали във въздуха, а животните - по горските пътеки, зверовете се укротявали. Когато обезумелите Бакханки разкъсали певеца и го хвърлили в реката, всяка капка от кръвта му се превърнала в красиво планинско цвете, наречено силивряк, чиито цветове са разпръснати тук-там наоколо. И нещо интересно - Силиврякът е световен рекордьор по издръжливост на суша - научно е доказано, че може да преживее 31 месеца изсушен в хербарий, след което - при намокряне - започва отново да се развива.
Дяволското гърло и Триградското ждрело са едни от най-интересните и посещавани места в България, а от опит мога да кажа, че има защо ... Посетете го!  Сигурно е, че ако веднъж сте посетили това място – пак ще ви се иска да се върнете... а и Дяволското гърло не е единствената пещера в района. Харамийската пещера, намираща се наблизо - е предпочитана от търсачите на по-силни усещания, но в нея е препоръчително да се влиза с водач и подходяща екипировка.

 

Пътя:  Разстоянието София-Девин е около 207км. Пътува се по магистрала Тракия – до разклона за с.Цалапица (малко преди Пловдив), след това до Кричим, после навлизате в планината - покрай яз.“Кричим” и яз.“Въча”, а след тях - по изненадващо хубав и нов път покрай яз.“Цанков камък” до гр.Девин. Оттук нататък пътя (16км.) вече не е много добър, на места (около с.Грохотно) е поразбит ... и така до разклона при Тешел. Дотук са общо 223км. Разстоянията от Тешел, като изходна точка, са както следва: до Ягодина – 8км.; до Триград – 11км.; до Ягодинската пещера – 7км.; Ягодина до Триград – 19км. Още нещо, за което да внимавате по пътя, от гр.Кричим - до всички крайни точки от маршрута, има места с падащи от крайпътните склонове камъни - не навсякъде тези участъци са обезопасени.

Съвети – направете си предварително резервация, ако решите да се отправите в тази посока - това е особено валидно за лятно-есенния сезон. Справка с прогнозата за времето! Описаният маршрут е за цял уикенд, и е доста добра идея да тръгнете в петък следобяд. Носете си удобни туристически обувки, евентуално щеки за ходене, някоя и друга резервна дреха. На места – в частност пътеката за Орлово око - е доста стръмно и изморително – носете си и вода за пиене. През периода късно лято - ранна есен е пълно с малини. Тук в планината естествени обитатели са мечката, орела, дивата коза, дивото прасе, сърната, дъждовника, както и много специфични разстителни видове, внимавайте за змии – срещат се и отровните им представители, макар и не често.  Добра идея е да си направите „Планинска застраховка“ - цените са минимални.

Информацията е с актуалност - 2011г.

Разстоянията в км. са в зависимост от точката на тръгване в София.

Прикачени албуми

Орлово око

 

Коментари

raymon

9 юни, 2011

 

6te se vr16tate vsqka godina po tiq mesta.zavijdam na vsi4ki rodop4ani.

 
b.krustev

10 юни, 2011

 

И не само ти ...
аз поне отдавна съм болен на тая тема ...

 
Plamen Mladenov

15 август, 2011

 

невероятно, не може да се опише с думи красотата на природата и топлото отношение на родопчани. Гледката от Орлово око е спираща дъха, живописните ждрела ( Буйновското и Триградското ждрело). Невъзможно е да се опише с думи, трябва да се изживее :)

 
 

Влез с потребителското си име, за да коментираш.